Dumite-BG – онлайн речник за българския език

карикатура

[kɐrikɐˈturɐ]

карикатура значение:

Какво е карикатура? Изобразително произведение (обикновено рисунка), в което характерни черти на човек или явление са нарочно преувеличени или изкривени с цел присмех, критика или хумор.

1. (изкуство) Изобразително произведение (обикновено рисунка), в което характерни черти на човек или явление са нарочно преувеличени или изкривени с цел присмех, критика или хумор.
2. (преносно) Несполучливо, смешно или изопачено подобие на нещо; гротескен образ.
Ударение
карикату̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-ри-ка-ту-ра
Род
женски
Мн. число
карикатури
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на карикатура

(изкуство)
  • Вестникът публикува остра политическа карикатура на първа страница.
(преносно)
  • Това не е правосъдие, а жалка карикатура на такова.

Синоними на карикатура

Антоними на карикатура

Как се пише карикатура

Грешни изписвания: карекатура, карикотура, кърикатура, карйкатура, карикътура, карикатора
Пише се с две букви а в корена и у в наставката: карикатура.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:caricatura
От италиански 'caricatura', произлизащо от глагола 'caricare' (товаря, претоварвам, преувеличавам). В българския език навлиза през западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа карикатура
  • злобна карикатура
  • рисувам карикатура

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.