Dumite-BG – онлайн речник за българския език

картаджия

[kɐrtɐˈdʒijɐ]

картаджия значение:

Какво е картаджия? Човек, който играе карти, обикновено с голяма страст или като основно занимание.

1. (общо) Човек, който играе карти, обикновено с голяма страст или като основно занимание.
2. (преносно) Комарджия; човек, който е склонен към хазарт и рискови залагания на карти.
Ударение
картаджѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кар-та-джи-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
картаджии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на картаджия

(общо)
  • Старият картаджия знаеше всички трикове на покера.
  • В клуба се бяха събрали най-запалените картаджии от града.
(преносно)
  • Той пропиля наследството си, ставайки професионален картаджия.

Как се пише картаджия

Грешни изписвания: картодчия, картажия, къртаджия, картъджия, картаджйя
Думата се пише с дж, тъй като суфиксът е -джия (турски произход), а не с ж или ч.

Етимология

Произход:Български / Турски
Оригинална дума:карта / -ci
Хибридна дума, образувана от корена 'карта' (от гръцки χάρτης през латински charta) и турския суфикс за професия или деятел '-джия' (тур. -ci/-cı). Думата е навлязла в езика през периода на Възраждането.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • запален картаджия
  • професионален картаджия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.