картеч
[karˈtɛtʃ]
картеч значение:
Какво е картеч? Вид артилерийски снаряд, пълен с дребни куршуми или метални парчета, които се разпръскват при изстрел за поразяване на жива сила на близко разстояние.
1. (военно дело) Вид артилерийски снаряд, пълен с дребни куршуми или метални парчета, които се разпръскват при изстрел за поразяване на жива сила на близко разстояние.
- Ударение
- картѐч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кар-теч
- Род
- женски
- Мн. число
- картечи
Примери за използване на картеч
(военно дело)
- Оръдията бълваха картеч срещу настъпващата пехота.
- В музея е изложена стара кутия за картеч.
Как се пише картеч
Грешни изписвания: картедж, къртеч
Думата завършва на звучна съгласна ч, но е от женски род (една картеч). Не се пише с 'дж'.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Kartätsche
Заета през руски ('картечь'), произлиза от немското 'Kartätsche', което е свързано с италианското 'cartoccio' (фишек, патрон).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дъжд от картеч
- изстрел с картеч
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
