Dumite-BG – онлайн речник за българския език

картечар

[kɐrtɛˈt͡ʃar]

картечар значение:

Какво е картечар? Войник, който обслужва и стреля с картечница.

1. (военно дело) Войник, който обслужва и стреля с картечница.
Ударение
картеча̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кар-те-чар
Род
мъжки
Мн. число
картечари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на картечар

(военно дело)
  • Картечарят зае позиция на височината и откри огън.
  • Във взвода беше назначен нов помощник-картечар.

Как се пише картечар

Грешни изписвания: картечяр, къртечар, картечър
След 'ч' се пише 'а', а не 'я' (правило за писане след шушкави съгласни).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:картечь
От 'картечница' (картеч + -ница), заемка от руски (картечь - вид артилерийски снаряд със сачми). Наставката '-ар' обозначава професия или заетост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • помощник-картечар
  • тежък картечар

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.