Dumite-BG – онлайн речник за българския език

картечен

[kɐrˈtɛt͡ʃɛn]

картечен значение:

Какво е картечен? Който се отнася до картечница или се извършва с нея.

1. (военно дело) Който се отнася до картечница или се извършва с нея.
2. (историческо) Който се отнася до картеч (вид артилерийски снаряд, пълен със сачми).
Ударение
картѐчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кар-те-чен
Род
мъжки
Мн. число
картечни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на картечен

(военно дело)
  • Врагът откри плътен картечен огън по настъпващата пехота.
  • На въоръжение беше приет нов картечен пистолет.
(историческо)
  • Оръдието произведе картечен изстрел.

Синоними на картечен

Как се пише картечен

Грешни изписвания: картечън, къртечен

Прилагателното се пише с 'е' в последната сричка: картечен (проверка: двойно е – картеч-ен).

Етимология

Произход:Полски / Руски
Оригинална дума:kartech
Заемка през руски (картечь), първоначално означаваща артилерийски сачми (картеч). По-късно се свързва с автоматичното оръжие (картечница).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • картечен огън
  • картечен пистолет
  • картечен разчет
  • картечен откос

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.