Dumite-BG – онлайн речник за българския език

картичка

[kɐrˈtit͡ʃkɐ]

картичка значение:

Какво е картичка? Малък правоъгълен картон, често с илюстрация от едната страна, използван за кратки писмени съобщения и поздравления, изпращан по пощата без плик или предаван лично.

1. (комуникации) Малък правоъгълен картон, често с илюстрация от едната страна, използван за кратки писмени съобщения и поздравления, изпращан по пощата без плик или предаван лично.
2. (спорт) Малък картон (жълт или червен), използван от съдиите във футбола и други спортове за санкциониране на играчи.
Ударение
карти'чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кар-тич-ка
Род
женски
Мн. число
картички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на картичка

(комуникации)
  • За Коледа изпратихме поздравителни картички на всички роднини.
  • Получих картичка с изглед от Париж.
(спорт)
  • Съдията вдигна жълта картичка за грубо нарушение.
  • Играчът получи червена картичка и напусна терена.

Как се пише картичка

Грешни изписвания: картечка, къртичка, картйчка
Пише се с 'и' в наставката -ичка, която е умалителна.

Етимология

Произход:Латински/Гръцки
Оригинална дума:charta
Умалителна форма на *карта*, образувана с наставка *-ичка*. Коренът идва през европейските езици от латинското *charta* (лист хартия).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поздравителна картичка
  • пощенска картичка
  • жълта картичка
  • музикална картичка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.