Dumite-BG – онлайн речник за българския език

каруца

[kɐˈrut͡sɐ]

каруца значение:

Какво е каруца? Превозно средство с четири колела, обикновено дървено, теглено от впрегатен добитък (коне, магарета, волове), предназначено за превоз на товари или хора.

1. (транспорт / бит) Превозно средство с четири колела, обикновено дървено, теглено от впрегатен добитък (коне, магарета, волове), предназначено за превоз на товари или хора.
Ударение
кару̀ца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-ру-ца
Род
женски
Мн. число
каруци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на каруца

(транспорт / бит)
  • Селянинът натовари сеното в каруцата.
  • Стара дървена каруца скърцаше по калдъръма.

Синоними на каруца

Как се пише каруца

Грешни изписвания: коруца, къруца, кароца
Пише се с а в първата сричка.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:carrozza
Вероятно заета от италиански (carrozza - каляска, кола) през гръцки или румънски, или директно свързана с латинското 'carruca' (колесница).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • циганска каруца
  • конска каруца
Фразеологизми:
  • обърна ми се каруцата
  • слагам каруцата пред коня
  • пето колело на каруцата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.