Енциклопедия на българския език

карфица

[karˈfi.t͡sa]

карфица значение:

Какво е карфица? Тънка метална игла с остра върха от едната страна и главичка от другата, използвана за прикрепване на плат, хартия или за украса.

1. (бит) Тънка метална игла с остра върха от едната страна и главичка от другата, използвана за прикрепване на плат, хартия или за украса.
Ударение
карфи'ца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кар-фи-ца
Род
женски
Мн. число
карфици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на карфица

(бит)
  • Шивачката забоде плата с карфица, преди да започне да шие.
  • Използвах безопасна карфица, за да закрепя скъсаното копче.

Как се пише карфица

Грешни изписвания: кърфица, карфитса, карафица

Думата се изписва с а в първата сричка. Звукът [ц] се предава с буквата ц, а не с комбинация 'тс'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:καρφί (karfi)
Заемка от новогръцкото καρφίτσα (karfitsa), умалително от καρφί (гвоздей). Коренът може да се проследи до старогръцкото κάρφος (сламка, тресчица).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безопасна карфица
  • глава на карфица
Фразеологизми:
  • като на иди с карфици