каузатив
[kɐuzɐˈtif]
каузатив значение:
Какво е каузатив? Глаголна форма или конструкция, която изразява действие, предизвикано от субекта, но извършвано от друг обект (кара някого да направи нещо).
1. (лингвистика) Глаголна форма или конструкция, която изразява действие, предизвикано от субекта, но извършвано от друг обект (кара някого да направи нещо).
- Ударение
- каузатѝв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-у-за-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- каузативи
Примери за използване на каузатив
(лингвистика)
- В българския език каузатив се изразява често с глагола 'карам', както в 'карам го да чете'.
- Тюркските езици имат морфологичен каузатив, образуван чрез специални суфикси.
Синоними на каузатив
Как се пише каузатив
Грешни изписвания: калзатив, къузатив, каозатив, каузътив, каузатйв
Пише се с у (ау), транскрибирайки латинския дифтонг 'au'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:causativus
От латинското causa (причина). Терминът е навлязъл в лингвистиката през западноевропейските езици за обозначаване на причинителност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морфологичен каузатив
- лексикален каузатив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
