каузативен
[kɐuzɐˈtivɛn]
каузативен значение:
Какво е каузативен? Който изразява причиняване на действие; причинителен (за глаголни форми или конструкции).
1. (лингвистика) Който изразява причиняване на действие; причинителен (за глаголни форми или конструкции).
2. (логика / философия) Който се отнася до причината и причинно-следствените връзки.
- Ударение
- каузатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ка-у-за-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- каузативни
Примери за използване на каузативен
(лингвистика)
- В много езици съществуват специални каузативни конструкции, показващи, че субектът кара някой друг да извърши действието.
- Глаголът 'поя' (карам да пие) е каузативен спрямо 'пия'.
(логика / философия)
- Изследването търси каузативна връзка между замърсяването на въздуха и заболяванията.
Синоними на каузативен
Как се пише каузативен
Грешни изписвания: калзативен, къузативен, каозативен, каузътивен, каузатйвен
Пише се с у (ау), тъй като произлиза от латинския дифтонг au в causa.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:causativus
От латински 'causa' (причина). Терминът е възприет в лингвистиката и логиката.
Употреба
Чести словосъчетания:
- каузативен глагол
- каузативна връзка
- каузативна форма
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
