кашлица
[ˈkaʃlit͡sa]
кашлица значение:
Какво е кашлица? Пристъпен, рефлекторен акт на рязко издишване през устата, предизвикан от дразнене на дихателните пътища, често съпроводен с характерни звуци.
1. (медицина) Пристъпен, рефлекторен акт на рязко издишване през устата, предизвикан от дразнене на дихателните пътища, често съпроводен с характерни звуци.
- Ударение
- ка̀шлица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- каш-ли-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- кашлици (рядко се използва в мн.ч.)
Примери за използване на кашлица
(медицина)
- Сухата кашлица не му даваше мира цяла нощ.
- Сиропът облекчи мъчителната кашлица на детето.
Как се пише кашлица
Грешни изписвания: кашлицъ, кашлеца, къшлица, кашлйца
Думата завършва на -ица, характерна наставка за съществителни имена от женски род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кашьль
От праславянския корен *kašl-, свързан с глагола 'кашлям'. Сродна с думи в други индоевропейски езици, имитиращи звука при изкашляне.
Употреба
Чести словосъчетания:
- магарешка кашлица
- суха кашлица
- влажна кашлица
- хронична кашлица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
