квиетизъм
[kviɛˈtizɐm]
квиетизъм значение:
Какво е квиетизъм? Мистично-религиозно учение, което проповядва пълна пасивност, безразличие към света и спасение чрез смирено съзерцание и пълно отдаване на божествената воля.
1. (религия / философия) Мистично-религиозно учение, което проповядва пълна пасивност, безразличие към света и спасение чрез смирено съзерцание и пълно отдаване на божествената воля.
2. (преносно) Състояние на пасивно отношение към живота; примиренчество.
- Ударение
- квиетѝзъм
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кви-е-ти-зъм
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на квиетизъм
(религия / философия)
- Квиетизъмът е осъден от католическата църква като ерес през 17 век.
- Тя проявяваше странен квиетизъм пред лицето на житейските трудности.
(преносно)
- Политическият квиетизъм на населението позволи на режима да се укрепи.
Синоними на квиетизъм
Антоними на квиетизъм
Как се пише квиетизъм
Грешни изписвания: квиетизам, квйетизъм, квиетйзъм
Пише се с ие (квие-) и завършва на -изъм.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:quietus
От латински *quietus* (спокоен, тих). Терминът възниква през 17 век за обозначаване на мистично течение в католицизма.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
