Dumite-BG – онлайн речник за българския език

квинтет

[kvinˈtɛt]

квинтет значение:

Какво е квинтет? Музикален ансамбъл от петима изпълнители (инструменталисти или певци).

1. (музика) Музикален ансамбъл от петима изпълнители (инструменталисти или певци).
2. (музика) Музикално произведение, написано за петима изпълнители.
3. (общо) Група от пет души или обекта, обединени от обща дейност.
Ударение
квинтѐт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
квин-тет
Род
мъжки
Мн. число
квинтети
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на квинтет

(музика)
  • Духовият квинтет изпълни творби на Моцарт.
  • Джаз квинтетът свири в клуба всяка вечер.
(музика)
  • Шуберт е написал известния клавирен квинтет 'Пъстървата'.
  • Композиторът завърши новия си струнен квинтет.
(общо)
  • Нападателният квинтет на отбора реализира много голове.

Синоними на квинтет

Как се пише квинтет

Грешни изписвания: квентет, квйнтет

Пише се с и в първата сричка: квИнтет (от лат. quintus).

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:quintetto
Заета от италиански 'quintetto', която произлиза от латинското 'quintus' (пети). Означава група от петима.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • струнен квинтет
  • духов квинтет
  • клавирен квинтет
  • вокален квинтет

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.