Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кентавър

[kɛnˈtavɐr]

кентавър значение:

Какво е кентавър? Същество от древногръцката митология с тяло на кон и торс, ръце и глава на човек вместо шията и главата на коня.

1. (митология) Същество от древногръцката митология с тяло на кон и торс, ръце и глава на човек вместо шията и главата на коня.
2. (астрономия) Съзвездие в южното небесно полукълбо.
Ударение
кентàвър
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кен-та-вър
Род
мъжки
Мн. число
кентаври
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кентавър

(митология)
  • Хирон е най-известният и мъдър кентавър в древногръцките легенди.
  • Битката между лапитите и кентаврите е чест сюжет в античното изкуство.
(астрономия)
  • Алфа от Кентавър е най-близката звездна система до Слънцето.

Как се пише кентавър

Грешни изписвания: кентавърът, кентавар, кентъвър

Думата завършва на -ър (в единствено число), а не на -ар, съгласно правилата за предаване на гръцкото окончание в българския език при субстантивиране.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Κένταυρος (Kentauros)
Заемка от старогръцката митология през латински или директно. Съставна дума с неясен първоначален произход, вероятно свързана с 'убиец на бикове' или име на племе.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • митичен кентавър
  • съзвездие Кентавър

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.