килия
[kiˈlijɐ]
килия значение:
Какво е килия? Маломерна стая за живеене на монах или монахиня в манастир.
1. (религия) Маломерна стая за живеене на монах или монахиня в манастир.
2. (право) Заключващо се помещение в затвор или арест за изолиране на задържани лица.
3. (исторически) Малко помещение към църква или метох, използвано в миналото и за обучение (килийно училище).
- Ударение
- кили́я
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ки-ли-я
- Род
- женски
- Мн. число
- килии
Примери за използване на килия
(религия)
- Паисий Хилендарски е писал своята история в манастирска килия.
- Монахът се оттегли в килията си за молитва.
(право)
- Затворникът беше преместен в единична килия.
- Надзирателят отключи вратата на килията.
(исторически)
- Децата се събираха в даскалската килия, за да се учат на четмо и писмо.
Синоними на килия
Как се пише килия
Грешни изписвания: келия, кйлия, килйя
Думата се пише с и в първата сричка. Това е утвърденият правопис в съвременния български език, въпреки латинския корен с 'e'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:kellion
От средновековен гръцки 'kellion', умалително на 'kella', от латински 'cella' (стая, килер).
Употреба
Чести словосъчетания:
- манастирска килия
- затворническа килия
- единична килия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
