кискане
[ˈkiskɐnɛ]
кискане значение:
Какво е кискане? Действието по глагола кискам се; специфичен, често приглушен, пресеклив или висок смях, обикновено с насмешка или от сдържаност.
1. (пряко) Действието по глагола кискам се; специфичен, често приглушен, пресеклив или висок смях, обикновено с насмешка или от сдържаност.
- Ударение
- кѝскане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кис-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кискания
Примери за използване на кискане
(пряко)
- От задната стая се чуваше постоянно кискане.
- Неуместното ѝ кискане ядоса учителя.
Как се пише кискане
Грешни изписвания: кизкане, кйскане, кискъне
Думата се пише с с, тъй като произлиза от корена кис- (звукоподражателен). Проверката се прави с формата за 1 л. ед.ч. - кискам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кискам (се)
Отглаголно съществително име от глагола 'кискам се'. Коренът е звукоподражателен (ономатопея), имитиращ специфичния звук на приглушен или висок смях.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глупаво кискане
- сподавено кискане
- избухвам в кискане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
