Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кит

[kit]

кит значение:

Какво е кит? Едър морски бозайник от разред Китоподобни (Cetacea), който диша с бели дробове и ражда малките си живи.

1. (зоология) Едър морски бозайник от разред Китоподобни (Cetacea), който диша с бели дробове и ражда малките си живи.
2. (строителство) Пластична смес (маджун), използвана за запълване на пукнатини, изравняване на повърхности или уплътняване.
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кит
Род
мъжки
Мн. число
китове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кит

(зоология)
  • Синият кит е най-голямото животно, живяло някога на Земята.
  • Китовете мигрират на огромни разстояния в океана.
(строителство)
  • Майсторът нанесе тънък слой кит върху драскотината на колата.
  • Трябва да купим кит за дърво, за да поправим прозорците.

Синоними на кит

Как се пише кит

Думата се пише с и.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:κῆτος (kētos)
За значението 'морски бозайник': от старогръцки κῆτος (морско чудовище). За значението 'строителна смес': от немски Kitt (лепило, маджун).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • син кит
  • кашалот
  • автомобилен кит
  • кит за дърво

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.