Dumite-BG – онлайн речник за българския език

китара

[kiˈtarɐ]

китара значение:

Какво е китара? Струнен музикален инструмент с дървен корпус с формата на осмица и дълъг гриф, обикновено с шест струни, на който се свири чрез дърпане на струните с пръсти или перце.

1. (музика) Струнен музикален инструмент с дървен корпус с формата на осмица и дълъг гриф, обикновено с шест струни, на който се свири чрез дърпане на струните с пръсти или перце.
Ударение
кита̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ки-та-ра
Род
женски
Мн. число
китари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на китара

(музика)
  • Той свиреше тъжна мелодия на своята стара акустична китара.
  • Електрическата китара промени звученето на рок музиката завинаги.

Как се пише китара

Грешни изписвания: киттара, кетара, кйтара, китъра
Думата се пише с и в първата сричка. Проверката не може да се извърши чрез сродни думи в българския език, правописът е исторически установен според чуждия произход.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:kithára
Думата навлиза в българския език чрез западноевропейските езици (френски guitare, немски Gitarre, италиански chitarra), но корените ѝ водят към старогръцката kithára (вид лира), която от своя страна вероятно има персийски произход (sihtar).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • акустична китара
  • електрическа китара
  • бас китара
  • свиря на китара
  • струна за китара

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.