кича
[ˈkitʃɐ]
кича значение:
Какво е кича? Украсявам, нагизтвам (обикновено с цветя, венци или накити).
1. (пряко) Украсявам, нагизтвам (обикновено с цветя, венци или накити).
2. (преносно) Отрупвам или окичвам прекомерно (често с ирония).
- Ударение
- кѝча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ки-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- кича се
- Видова двойка
- накича
Форми на думата кича 52
- кичат
- кичете
- кичеше
- кичейки
- кичел
- кичела
- кичели
- кичело
- кичелия
- кичелата
- кичелите
- кичелият
- кичелото
- кичен
- кичена
- кичени
- кичено
- кичения
- кичената
- кичените
- киченият
- киченото
- кичех
- кичеха
- кичехме
- кичехте
- кичещ
- кичеща
- кичещи
- кичещо
- кичещия
- кичещата
- кичещите
- кичещият
- кичещото
- кичи
- кичим
- кичиш
- кичите
- кичил
- кичила
- кичили
- кичило
- кичилия
- кичилата
- кичилите
- кичилият
- кичилото
- кичих
- кичиха
- кичихме
- кичихте
Примери за използване на кича
(пряко)
- Момите кичат главите си с венци.
- На Коледа кичим елхата с играчки.
(преносно)
- Кичат го с незаслужени похвали.
Антоними на кича
Как се пише кича
Грешни изписвания: кичъ, кйча
Глаголът е от II спрежение (аз кича, ти кичиш).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:kъita
От съществителното 'китка' (букет, снопче цветя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- кича с цветя
- кича с медали
Фразеологизми:
- кича се с чужди лаври
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.