Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кичест

[ˈkit͡ʃɛst]

кичест значение:

Какво е кичест? За дърво – който има богата, гъста корона с много клони и листа; разклонен.

1. (пряко) За дърво – който има богата, гъста корона с много клони и листа; разклонен.
2. (пряко) За цвете – който има цвят с много гъсто подредени венчелистчета (напр. кичест здравец).
Ударение
кѝчест
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ки-чест
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кичест

(пряко)
  • Пред къщата растеше стар, кичест орех.
  • Сянката на кичестия дъб покриваше целия двор.
(пряко)
  • В градината цъфтеше кичест божур.

Синоними на кичест

Антоними на кичест

Как се пише кичест

Грешни изписвания: кичист, кичез, кйчест
Прилагателното окончава на -ест. Проверка на звучност 'с/з' не е необходима, тъй като суфиксът е утвърден като -ест.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кича
Произлиза от старобългарския корен, свързан с глагола 'кича' (украсявам) и съществителното 'китка'. Суфиксираната форма '-ест' указва наличие на качество в голяма степен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кичест явор
  • кичеста корона
  • кичесто дърво

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.