клеветене
[klɛvɛˈtɛnɛ]
клеветене значение:
Какво е клеветене? Действието по разпространяване на неверни, позорящи сведения за някого.
1. (общо) Действието по разпространяване на неверни, позорящи сведения за някого.
- Ударение
- клеветѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кле-ве-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- клеветения
Примери за използване на клеветене
(общо)
- Постоянното клеветене на колегите му създаде лоша репутация.
- Законът предвижда наказание за публично клеветене.
Синоними на клеветене
Антоними на клеветене
Как се пише клеветене
Грешни изписвания: кливетене, клевемене
Коренната гласна е е (клевета). Думата се пише с е във второто сричкообразуване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клеветати
От старобългарски *klevetati*. Коренът вероятно е свързан с индоевропейски корени за 'слушам' или 'звуча' (срв. 'слава', 'слово').
Употреба
Чести словосъчетания:
- злобно клеветене
- неоснователно клеветене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
