клеветя
[klɛvɛˈtʲɐ]
клеветя значение:
Какво е клеветя? Говоря неистини за някого с цел да уроня престижа му, да го злепоставя или обвиня несправедливо.
1. (общо) Говоря неистини за някого с цел да уроня престижа му, да го злепоставя или обвиня несправедливо.
- Ударение
- клеветя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кле-ве-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- наклеветя
Примери за използване на клеветя
(общо)
- Не бива да клеветиш колегите си.
- Тя го клевети пред всички съседи.
Синоними на клеветя
Как се пише клеветя
Грешни изписвания: кливетя
Коренната гласна е е (от клевета), не 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клевета
От съществителното *клевета*. Сродна с думи в други славянски езици, вероятно свързана с корен, означаващ 'кълва' или 'говоря зло'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- клеветя някого
- клеветя пред началника
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
