клетва
[ˈklɛtvɐ]
клетва значение:
Какво е клетва? Тържествено обещание, уверение в вярност или истинност, често давано пред свидетели или светини.
1. (пряко) Тържествено обещание, уверение в вярност или истинност, често давано пред свидетели или светини.
2. (пряко) Словесна формула, с която се пожелава зло, нещастие или болест на някого; проклятие.
- Ударение
- клѐтва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- клет-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- клетви
Примери за използване на клетва
(пряко)
- Войниците положиха военна клетва пред знамето.
- Хипократовата клетва е морален кодекс за лекарите.
(пряко)
- Тежка майчина клетва тегнеше над рода им.
- Изрече страшна клетва срещу враговете си.
Антоними на клетва
Как се пише клетва
Пише се с е. Променливо я не се наблюдава в тази форма (в старобългарски е с малка носовка).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клѧтва
От праславянски *klęty (проклинам, заклевам се). Свързано с глагола 'кълна'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- военна клетва
- лъжеклетва
- полагам клетва
Фразеологизми:
- давам клетва
- нарушавам клетвата си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
