клетвонарушител
[klɛtvonaruˈʃitɛl]
клетвонарушител значение:
Какво е клетвонарушител? Човек, който е нарушил дадена клетва; който не е спазил тържествено обещание.
1. (право/етика) Човек, който е нарушил дадена клетва; който не е спазил тържествено обещание.
- Ударение
- клетвонарушѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- клет-во-на-ру-ши-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- клетвонарушители
Примери за използване на клетвонарушител
(право/етика)
- В старите закони клетвонарушителят е бил наказван сурово.
- Никой не вярваше на думите на доказан клетвонарушител.
Синоними на клетвонарушител
Как се пише клетвонарушител
Грешни изписвания: клетва нарушител, клетвунарушител, клетвонърушител, клетвонарошител, клетвонарушйтел
Сложно съществително име със съединителна гласна -о-. Пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клетва + нарушител
Сложна дума, образувана от 'клетва' и 'нарушител'. Вероятно калка (буквален превод) на чужди термини (напр. немски 'Eidbrecher').
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
