клокот
[ˈkɫɔkot]
клокот значение:
Какво е клокот? глагол, който означава да се произвежда шум, наподобяващ бурен глас или звуци от бърборане на вода; обикновено се използва за описание на звуци, произвеждани от бързо течаща вода или от условия, при които се генерира силен шум.
1. глагол, който означава да се произвежда шум, наподобяващ бурен глас или звуци от бърборане на вода; обикновено се използва за описание на звуци, произвеждани от бързо течаща вода или от условия, при които се генерира силен шум.
- Ударение
- кло̀кот
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кло-кот
- Род
- мъжки
- Мн. число
- клокоти
Как се пише клокот
Грешни изписвания: клокод, клукот, клокут
Думата се пише с две букви о. Крайната съгласна е т (проверка: клокоти).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клокотъ
Звукоподражателна дума (ономатопея), имитираща звука на кипяща вода. Сродна със старобългарското 'клокотъ' и общославянски корени.
Употреба
Чести словосъчетания:
- весел клокот
- клокот на вода
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
