клокотене
[kɫoˈkɔtɛnɛ]
клокотене значение:
Какво е клокотене? Действието по глагола клокотя; издаване на специфичен глух, бълбукащ звук от движеща се или вряща течност.
1. (пряко) Действието по глагола клокотя; издаване на специфичен глух, бълбукащ звук от движеща се или вряща течност.
- Ударение
- клоко̀тене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кло-ко-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- клокотения
Примери за използване на клокотене
(пряко)
- Чуваше се само тихото клокотене на планинския поток.
- Клокотенето на водата в чайника ни събуди.
Антоними на клокотене
Как се пише клокотене
Грешни изписвания: клокутане, клукотене, клокутене
Думата се пише с о във втората сричка (клокотене), следвайки корена на глагола клокотя.
Етимология
Произход:Звукоподражателен произход
Оригинална дума:клокотя
Отглаголно съществително от глагола 'клокотя', който е с ономатопеичен характер (имитира звука на вряща течност).
Употреба
Чести словосъчетания:
- глухо клокотене
- весело клокотене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
