клокотя
[kɫoˈkɔtʲɐ]
клокотя значение:
Какво е клокотя? Издавам специфичен глух, бълбукащ звук (за течност при врене или при движение по неравности).
1. (пряко) Издавам специфичен глух, бълбукащ звук (за течност при врене или при движение по неравности).
2. (преносно) Вълнувам се силно, изпълнен съм с напрежение или чувства (за гърди, сърце, тълпа).
- Ударение
- клоко́тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кло-ко-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на клокотя
(пряко)
- Водата в чайника весело клокочеше.
- Потокът клокоти надолу по камъните.
(преносно)
- Гневът клокочеше в гърдите му.
- Площадът клокочеше от недоволни хора.
Антоними на клокотя
Как се пише клокотя
Грешни изписвания: клокутя, клукотя
Думата съдържа две о-та в корена: клокотя.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клокотати
Звукоподражателен произход (ономатопея), възпроизвеждащ звука на кипяща вода. Среща се във всички славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изворът клокоти
- гневът клокоти
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
