клоня
[kloˈnʲɤ]
клоня значение:
Какво е клоня? Навеждам се, накланям се в определена посока (за предмет или тяло).
1. (пряко) Навеждам се, накланям се в определена посока (за предмет или тяло).
2. (преносно) Имам предпочитание, склонност към нещо или някого; приближавам се до някакво състояние.
- Ударение
- клоня̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кло-ня
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на клоня
(пряко)
- Дърветата клоняха върхове под силния вятър.
- Слънцето вече клони към залез.
(преносно)
- Мнението на комисията клони към отказ.
- Пациентът клони към подобрение.
Синоними на клоня
Антоними на клоня
Как се пише клоня
Грешни изписвания: клуня
Пише се с о в корена. Проверка: клон.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клонити
От старобългарския глагол клонити. Свързан с корена за 'клон', 'накланям се'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- клоня към залез
- клоня към края си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
