клъц
[klɤt͡s]
клъц значение:
Какво е клъц? Звук, който се издава при рязане или сечене на нещо, или звук, който се издава при ухапване от змия.
1. Звук, който се издава при рязане или сечене на нещо, или звук, който се издава при ухапване от змия.
- Ударение
- клъ̀ц
- Част на речта
- междуметие
- Сричкоделение
- клъц
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
Как се пише клъц
Грешни изписвания: клъц, клац
Пише се с ъ и завършва на ц.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:н/а
Звукоподражателна дума, имитираща резкия звук при срязване с ножица или друг инструмент.
Употреба
Фразеологизми:
- клъцни-срежи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
