„клюмнал“ е форма на думата клюмна.
клюмна
[ˈkʎum.nɐ]
клюмна значение:
Какво е клюмна? За глава или горна част на нещо – отпускам се, накланям се надолу от тежест, умора или увяхване.
1. (пряко) За глава или горна част на нещо – отпускам се, накланям се надолу от тежест, умора или увяхване.
2. (преносно) Изпадам в униние, отчайвам се, губя бодрост.
- Ударение
- клю̀мна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- клюм-на
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- клюмвам
Форми на думата клюмна 41
- клюмни
- клюмнал
- клюмнала
- клюмнали
- клюмнало
- клюмналия
- клюмналата
- клюмналите
- клюмналият
- клюмналото
- клюмнат
- клюмната
- клюмнати
- клюмнато
- клюмнатия
- клюмнатата
- клюмнатите
- клюмнатият
- клюмнатото
- клюмнах
- клюмнаха
- клюмнахме
- клюмнахте
- клюмне
- клюмнем
- клюмнеш
- клюмнете
- клюмнеше
- клюмнел
- клюмнела
- клюмнели
- клюмнело
- клюмнелия
- клюмнелата
- клюмнелите
- клюмнелият
- клюмнелото
- клюмнех
- клюмнеха
- клюмнехме
- клюмнехте
Примери за използване на клюмна
(пряко)
- Детето клюмна глава от сън на чина.
- Цветето клюмна в жегата, защото не беше полято.
(преносно)
- След лошата новина той съвсем клюмна духом.
Синоними на клюмна
Антоними на клюмна
Как се пише клюмна
Грешни изписвания: клюмнъ
Глаголът завършва на -а в основната си форма за 3 л. ед.ч. мин. св. време и в инфинитивната основа.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:*kl-
Звукоподражателен/експресивен корен, свързан с клюмам, клякам. Сродна със старобългарското 'клянѫти'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- клюмна глава
- клюмна нос
Фразеологизми:
- клюмвам нос
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.