Dumite-BG – онлайн речник за българския език

книжленце

[kniʒlˈɛnt͡sɛ]

книжленце значение:

Какво е книжленце? Изключително малка по обем или формат книга; използва се с нюанс на симпатия или пренебрежение към маловажността на четивото.

1. (обща употреба) Изключително малка по обем или формат книга; използва се с нюанс на симпатия или пренебрежение към маловажността на четивото.
Ударение
книжлѐнце
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
книж-лен-це
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
книжленца
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на книжленце

(обща употреба)
  • В джоба си носеше едно изпокъсано книжленце със стихове.
  • Това не е сериозен труд, а някакво евтино книжленце.

Синоними на книжленце

Антоними на книжленце

Как се пише книжленце

Грешни изписвания: книжлинце, кнйжленце
Умалителни съществителни от среден род се образуват с наставки -че, -ле, -це. В случая е добавена разширена наставка -енце към основата.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:книга -> книжка -> книжле
Двойно умалителна форма (деминутив). Корен 'книг-', трансформиран в 'книж-', наставка '-ле' и втора наставка '-енце' за подсилване на умалителното значение.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.