Dumite-BG – онлайн речник за българския език

книжно

[ˈkniʒno]

книжно значение:

Какво е книжно? По начин, характер за писмената реч; неестествено, сухо, педантично (като наречие).

1. (лингвистика) По начин, характер за писмената реч; неестествено, сухо, педантично (като наречие).
2. (пряко) Нещо, направено от хартия (като прилагателно в ср.р.).
3. (преносно) Което е само на теория, без връзка с реалния живот; абстрактно.
Ударение
кни'жно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
книж-но
Род
среден
Мн. число
книжни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на книжно

(лингвистика)
  • Той говори твърде книжно и сложно за обикновените хора.
  • Изразът звучи книжно.
(пряко)
  • Книжно тяло на вестника.
  • Книжно лепило.
(преносно)
  • Това е само едно книжно понятие.

Как се пише книжно

Грешни изписвания: книжну, кнйжно
В края на думата се пише , което се проверява чрез формата за мн.ч. (книжни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:книжьнъ
Произлиза от съществителното 'книга' + наставка '-но' за образуване на наречие или ср.р. на прилагателното.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • книжно тяло
  • звучи книжно
  • книжно пликче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.