книжовнически
[kniˈʒɔvnit͡ʃɛski]
книжовнически значение:
Какво е книжовнически? Който се отнася до книжовник (човек, занимаващ се с книжовна дейност) или до неговия труд.
1. (литературознание) Който се отнася до книжовник (човек, занимаващ се с книжовна дейност) или до неговия труд.
2. (преносно) Който е откъснат от живота, чисто кабинетен, сух или педантичен.
- Ударение
- книжо̀внически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- кни-жов-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- книжовнически
Примери за използване на книжовнически
(литературознание)
- Това е типичен книжовнически подход към проблема.
- Той проявяваше книжовническо усърдие в преводите си.
(преносно)
- Стилът му е твърде книжовнически и лишен от емоция.
Синоними на книжовнически
Как се пише книжовнически
Грешни изписвания: книжовничаски, кнйжовнически, книжувнически, книжовнйчески, книжовническй
Пише се с и в наставката (-ически), тъй като е образувано от съществително на -ик (книжовник).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кънижьнъ
Произлиза от съществителното 'книжовник' + наставка '-ески'. Коренът 'книга' е със старобългарски произход (кънига), вероятно заемка от тюркски или китайски езици (küinig), преминала през прабългарския.
Употреба
Чести словосъчетания:
- книжовнически труд
- книжовнически език
- книжовнически маниер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
