Dumite-BG – онлайн речник за българския език

коагулация

[koɐɡuˈlat͡sijɐ]

коагулация значение:

Какво е коагулация? Процес на съсирване на кръвта, при който тя преминава от течно в гелообразно състояние за спиране на кръвотечение.

1. (медицина / биология) Процес на съсирване на кръвта, при който тя преминава от течно в гелообразно състояние за спиране на кръвотечение.
2. (химия / физика) Слепване на частици в колоиден разтвор, водещо до тяхното уедряване и утаяване.
Ударение
коагула̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-а-гу-ла-ци-я
Род
женски
Мн. число
коагулации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на коагулация

(медицина / биология)
  • Пациентът приема медикаменти за предотвратяване на прекомерна коагулация.
  • Нарушенията в коагулацията могат да доведат до сериозни здравословни проблеми.
(химия / физика)
  • Пречистването на водата често включва процес на коагулация за отстраняване на примесите.

Антоними на коагулация

Как се пише коагулация

Грешни изписвания: коаголация, куагулация, коъгулация, коагулъция, коагулацйя
Думата започва с ко- и следва гласна а (коагулация). Третата гласна е у.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:coagulatio
От латинското coagulatio, от глагола coagulare (съсирвам, сгъстявам), свързан с cogere (събирам заедно).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лоша коагулация
  • лазерна коагулация
  • фактори на коагулация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.