Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кобалт

[ˈkɔbɐɫt]

кобалт значение:

Какво е кобалт? Химичен елемент от групата на металите със символ Co и атомен номер 27; твърд сребристобял феромагнитен метал.

1. (химия) Химичен елемент от групата на металите със символ Co и атомен номер 27; твърд сребристобял феромагнитен метал.
2. (изкуство) Тъмносиня боя, получавана от съединения на този метал; наситено син цвят.
Ударение
ко̀балт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-балт
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кобалт

(химия)
  • Кобалтът се използва широко в производството на устойчиви магнитни сплави.
  • Радиоактивният изотоп на кобалта намира приложение в медицината.
(изкуство)
  • Художникът използваше чист кобалт за изобразяване на нощното небе.
  • В керамиката често се използва кобалт за постигнате на синя украса.

Синоними на кобалт

Как се пише кобалт

Грешни изписвания: кубалт, кобалд, кобълт
Думата се пише с 'о' в първата сричка и завършва на 'т'.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Kobalt
От немското 'Kobold' (дух, джудже, таласъм). Рударите са наричали така рудата, защото е била трудна за обработка и е отделяла отровни пари (арсен), което приписвали на зли духове.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • радиоактивен кобалт

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.