кова
[koˈva]
кова значение:
Какво е кова? Обработвам нагорещен метал чрез удари с чук, за да му придам желана форма.
1. (металургия) Обработвам нагорещен метал чрез удари с чук, за да му придам желана форма.
2. (строителство) Забивам гвоздеи с чук; прикрепям нещо чрез забиване на гвоздеи.
3. (преносно) Създавам, творя или изграждам нещо значимо (съдба, закони, бъдеще) с усилия и постоянство.
- Ударение
- ков'а
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ко-ва
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- изкова
Примери за използване на кова
(металургия)
- Ковачът кове желязото, докато е горещо.
- В работилницата ковяха нови подкови за конете.
(строителство)
- Цял ден кова дъските за новата ограда.
- Кова пирони в стената, за да закача картините.
(преносно)
- Ние сами ковем съдбата си.
- Парламентът кове новите закони на страната.
Как се пише кова
Грешни изписвания: кува
Думата се пише с о в корена. Проверката се прави със сродни думи, където ударението пада върху гласната: кòвък.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковати
Наследена от праславянската *kovati, която има индоевропейски корен *kau- (бия, сека).
Употреба
Чести словосъчетания:
- кова желязо
- кова закони
- кова съдба
- кова интриги
Фразеологизми:
- кова желязото, докато е горещо
- кова си ковчега
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
