кова
[koˈva]
кова значение:
Какво е кова? Обработвам нагорещен метал чрез удари с чук, за да му придам желана форма.
1. (металургия) Обработвам нагорещен метал чрез удари с чук, за да му придам желана форма.
2. (строителство) Забивам гвоздеи с чук; прикрепям нещо чрез забиване на гвоздеи.
3. (преносно) Създавам, творя или изграждам нещо значимо (съдба, закони, бъдеще) с усилия и постоянство.
- Ударение
- кова̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ко-ва
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- изкова
Форми на думата кова 52
- кови
- коват
- ковал
- ковала
- ковали
- ковало
- ковалия
- ковалата
- ковалите
- ковалият
- ковалото
- кован
- кована
- ковани
- ковано
- кования
- кованата
- кованите
- кованият
- кованото
- ковах
- коваха
- ковахме
- ковахте
- кове
- ковем
- ковеш
- ковели
- ковете
- ковеше
- ковещи
- ковейки
- ковелите
- ковещите
- ковял
- ковяла
- ковяло
- ковялия
- ковялата
- ковялият
- ковялото
- ковях
- ковяха
- ковяхме
- ковяхте
- ковящ
- ковяща
- ковящо
- ковящия
- ковящата
- ковящият
- ковящото
Примери за използване на кова
(металургия)
- Ковачът кове желязото, докато е горещо.
- В работилницата ковяха нови подкови за конете.
(строителство)
- Цял ден кова дъските за новата ограда.
- Кова пирони в стената, за да закача картините.
(преносно)
- Ние сами ковем съдбата си.
- Парламентът кове новите закони на страната.
Как се пише кова
Грешни изписвания: кува
Думата се пише с о в корена. Проверката се прави със сродни думи, където ударението пада върху гласната: кòвък.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковати
Наследена от праславянската *kovati, която има индоевропейски корен *kau- (бия, сека).
Употреба
Чести словосъчетания:
- кова желязо
- кова закони
- кова съдба
- кова интриги
Фразеологизми:
- кова желязото, докато е горещо
- кова си ковчега
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.