коввам
[ˈkɔvvɐm]
коввам значение:
Какво е коввам? Удрям леко, кратко или еднократно с чук или друг твърд предмет.
1. (пряко) Удрям леко, кратко или еднократно с чук или друг твърд предмет.
2. (преносно) Казвам нещо остро, точно и намясто, с което засягам или уязвявам събеседника.
- Ударение
- ко̀ввам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ков-вам
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- кова
Примери за използване на коввам
(пряко)
- Майсторът само ковна гвоздея веднъж и той влезе докрай.
- Ковнах ламарината, за да се изправи.
(преносно)
- Тя го ковна с думите си точно в слабото място.
- Ковна го с един ироничен коментар.
Антоними на коввам
Как се пише коввам
Грешни изписвания: ковам, ковъм, куввам, коввъм
Думата се пише с двойно в (ков-вам), тъй като коренът завършва на 'в' (ков-а), а наставката започва с 'в'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковати
Произлиза от старобългарския глагол 'ковати', сродна с литовското 'káuti' (бия, кова) и латинското 'cūdere'. Формата 'коввам' е образувана чрез наставка за еднократност или мигновеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- коввам пирон
- коввам с думи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
