Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ковчежник

[kofˈt͡ʃɛʒnik]

ковчежник значение:

Какво е ковчежник? Лице, което пази и управлява касата, хазната или финансите на учреждение, организация или (в миналото) на държава.

1. (история / администрация) Лице, което пази и управлява касата, хазната или финансите на учреждение, организация или (в миналото) на държава.
Ударение
ковче'жник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ков-чеж-ник
Род
мъжки
Мн. число
ковчежници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ковчежник

(история / администрация)
  • Царският ковчежник отговаряше за събирането на данъците.
  • Избраха го за ковчежник на благотворителното дружество.

Синоними на ковчежник

Как се пише ковчежник

Грешни изписвания: ковчежнек, кувчежник, ковчежнйк
Пише се с ж пред 'н' (от ковчег -> ковчежен -> ковчежник). Окончанието е -ник.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковчегъ
Произлиза от думата 'ковчег' (в старо значение на сандък за пари, хазна) + суфикс за деятел '-ник'. Думата е калка или аналог на гръцкото 'gazophylax'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • главен ковчежник
  • държавен ковчежник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.