Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кодификатор

[kodifiˈkatɔr]
Ударение
кодифика'тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-ди-фи-ка-тор
Род
мъжки
Мн. число
кодификатори
Докладвай грешка в описанието

Как се пише кодификатор

Грешни изписвания: кодефикатор, кудификатор, кодйфикатор, кодивикатор, кодифйкатор, кодификътор, кодификатур
Коренът е код, следван от съединителна гласна и наставка. Пише се с и: кодификатор.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:codex + facio
От *codex* (книга, сборник закони) и *facio* (правя). Образувано по аналогия с френското *codificateur*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кодификатор на професиите
  • езиков кодификатор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.