кой
[kɔj]
кой значение:
Какво е кой? Въпросително местоимение за лице или предмет (в мъжки род), с което се пита за идентичността на някого или нещо.
1. (въпросително) Въпросително местоимение за лице или предмет (в мъжки род), с което се пита за идентичността на някого или нещо.
2. (относително) Относително местоимение, което въвежда подчинено определително изречение (често в съчетание с 'който').
3. (неопределително) Използва се в някои фразеологични съчетания със значение на 'някой' или за изброяване.
- Част на речта
- местоимение
- Сричкоделение
- кой
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кои
Примери за използване на кой
(въпросително)
- Кой чука на вратата?
- Кой филм ще гледаме?
(относително)
- Не знам кой е дошъл.
- Попитах го кой от двамата е виновен.
(неопределително)
- Кой с колело, кой пеша – всички тръгнаха.
- Един пита едно, друг – друго, кой каквото го вълнува.
Синоними на кой
Как се пише кой
Грешни изписвания: който
Формата за множествено число е кои (без й), докато формата за единствено число, мъжки род е кой (с й).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:kъ
Наследник на праславянското *kъjь, което произлиза от индоевропейския корен за въпросителни местоимения *kwo-.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кой знае
- кой да е
- кой ли не
Фразеологизми:
- Кой знае
- Кой ми сра в гащите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
