Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кокетен

[koˈkɛtɛn]

кокетен значение:

Какво е кокетен? Който се стреми да се хареса, да привлече внимание (обикновено за жена); склонен към кокетство.

1. (за хора) Който се стреми да се хареса, да привлече внимание (обикновено за жена); склонен към кокетство.
2. (за предмети) Който е спретнат, изящен, красив и подреден с вкус (обикновено за малки обекти или сгради).
Ударение
кокѐтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ко-ке-тен
Род
мъжки
Мн. число
кокетни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кокетен

(за хора)
  • Тя хвърли кокетен поглед към непознатия.
  • Беше облечена в кокетна рокля.
(за предмети)
  • Живееха в малка, но много кокетна къща с градина.
  • На площада имаше кокетно кафене.

Антоними на кокетен

Как се пише кокетен

Грешни изписвания: кукетен

Правописът на гласната 'о' в първата сричка не се проверява с ударение, запомня се (чужда дума). Окончанието за м.р. ед.ч. е -ен.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:coquet
Заемка от френски (coquet, coquette), навлязла вероятно чрез руски или директно. Първоначалното значение е свързано с петле (coq), което се перчи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кокетна шапка
  • кокетна походка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.