Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кокиче

[koˈkit͡ʃɛ]

кокиче значение:

Какво е кокиче? Многогодишно луковично растение от семейство Кокичеви (Amaryllidaceae) с увиснали бели цветове, което цъфти много рано напролет, често докато още има сняг.

1. (Ботаника) Многогодишно луковично растение от семейство Кокичеви (Amaryllidaceae) с увиснали бели цветове, което цъфти много рано напролет, често докато още има сняг.
Ударение
кокѝче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-ки-че
Род
среден
Мн. число
кокичета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кокиче

(Ботаника)
  • В градината вече се показаха първите кокичета.
  • Букет от кокичета е символ на идващата пролет.

Синоними на кокиче

Как се пише кокиче

Грешни изписвания: кукиче, кокйче
Думата се пише с 'о' в първата сричка. Проверката не може да се направи с ударение, правописът е традиционен.

Етимология

Произход:Неясен/Български
Оригинална дума:кока/коч
Етимологията е спорна. Възможно е да произлиза от диалектното 'кока' (кокалче, нещо дребно и твърдо) поради формата на луковицата или пъпката, или да е заемка, свързана с турското 'köçek' (дребосък). Народната етимология често го свързва с 'кукуряк' или звукоподражание, но лингвистичните данни сочат към корен, означаващ 'заоблен предмет'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бяло кокиче
  • блатно кокиче
  • стрък кокиче
Фразеологизми:
  • първа пролет не прави (но кокичето я предвещава)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.