кокорене
[koˈkɔrɛnɛ]
- Ударение
- коко̀рене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-ко-ре-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кокорения
Как се пише кокорене
Грешни изписвания: кокорине, кукорене, кокурене
Отглаголните съществителни имена, образувани от глаголи от II спрежение (кокоря), завършват на -ене.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кокоря се
Отглаголно съществително от 'кокоря се'. Коренът е експресивен и звукоподражателен (кок-), сродно с 'кокошка', 'кукуригу', 'кокорбашия'. Първоначалното значение е свързано с наежване на перата при птици.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
