Dumite-BG – онлайн речник за българския език

коленчат

[ˈkɔlɛnt͡ʃɐt]

коленчат значение:

Какво е коленчат? Който има колена (възли, удебеления), начупен на стави.

1. (ботаника) Който има колена (възли, удебеления), начупен на стави.
2. (техника) Който е съставен от подвижно свързани части или има чупки, наподобяващи коляно (рядка употреба, по-често 'колянов').
Ударение
ко̀ленчат
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ко-лен-чат
Род
мъжки
Мн. число
коленчати
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на коленчат

(ботаника)
  • Бамбукът има характерно коленчато стъбло.
  • Тревите често имат коленчати стебла.
(техника)
  • Използваха специална коленчата тръба за свързване.

Синоними на коленчат

Антоними на коленчат

Как се пише коленчат

Грешни изписвания: куленчат, коленчът
Образува се от основата 'колен-' (форма на 'коляно' пред наставки) и суфикса -чат.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:коляно
Производно от съществителното 'коляно' с наставка -ат (или разширена -чат), означаваща наличие на даден признак.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • коленчато стъбло

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.