Dumite-BG – онлайн речник за българския език

колофон

[koloˈfɔn]

колофон значение:

Какво е колофон? Твърда, крехка и прозрачна смола (остатъчен продукт при дестилацията на терпентин), използвана за натриване на лъкове на струнни инструменти, при запояване на метали и в промишлеността.

1. (химия / музика) Твърда, крехка и прозрачна смола (остатъчен продукт при дестилацията на терпентин), използвана за натриване на лъкове на струнни инструменти, при запояване на метали и в промишлеността.
2. (полиграфия) Текст в края (или началото) на книга, съдържащ данни за нейното издаване, печат, тираж и автори.
Ударение
колофо̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-ло-фон
Род
мъжки
Мн. число
колофони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на колофон

(химия / музика)
  • Цигуларят натърка лъка си с колофон преди концерта.
  • При запояването използвахме колофон като флюс.
(полиграфия)
  • В колофона на старото издание беше посочена годината 1895.
  • Проверих името на преводача в издателския колофон.

Как се пише колофон

Грешни изписвания: калафон, колафон, кулофон, колуфон, коловон, колофун
Думата съдържа три гласни околофон.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Kolophōn
От името на древногръцкия град Колофон (Kolophōn) в Мала Азия, откъдето се е добивала най-качествената смола в древността.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • парче колофон
  • разтопен колофон
  • издателски колофон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.