Dumite-BG – онлайн речник за българския език

колчан

[koɫˈtʃan]

колчан значение:

Какво е колчан? Специален калъф от кожа, дърво или метал за носене на стрели, който обикновено се окачва на кръста или на гърба на стрелеца.

1. (исторически / военно дело) Специален калъф от кожа, дърво или метал за носене на стрели, който обикновено се окачва на кръста или на гърба на стрелеца.
Ударение
колчàн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кол-чан
Род
мъжки
Мн. число
колчани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на колчан

(исторически / военно дело)
  • Стрелецът извади стрела от колчана си и опъна тетивата.
  • В музея е изложен богато украсен прабългарски колчан.

Синоними на колчан

Как се пише колчан

Грешни изписвания: калчан, кулчан, колчън
Думата се пише с о в първата сричка – колчан. Правописът е исторически установен и се проверява в речника.

Етимология

Произход:Тюркски
Оригинална дума:kalçan / kolçan
Думата е със старобългарски и тюркски произход. Първоначалното значение е калъф или торба за носене на стрели, използвана от конните народи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен колчан
  • кожен колчан

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.