Dumite-BG – онлайн речник за българския език

командуващ

[koˈmanduvaʃt]

командуващ значение:

Какво е командуващ? Лице, което оглавява голямо войсково съединение, армия, флот или фронт; висш командир.

1. (военно дело) Лице, което оглавява голямо войсково съединение, армия, флот или фронт; висш командир.
2. (граматика (остаряло)) Сегашно деятелно причастие от глагола 'командувам' (остаряла форма на 'командвам').
Ударение
кома̀ндуващ
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
ко-ман-ду-ващ
Род
мъжки
Мн. число
командуващи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на командуващ

(военно дело)
  • Генералът беше назначен за командващ (командуващ) на трета армия.
  • Заповедта дойде лично от главнокомандуващия.
(граматика (остаряло))
  • Офицерът, командуващ взвода, даде сигнал.

Синоними на командуващ

Антоними на командуващ

Как се пише командуващ

Грешни изписвания: командоващ, кумандуващ, комъндуващ, командувъщ

Думата съдържа наставката -ува-, характерна за руското влияние в миналото. В съвременния български книжовен език за глагола и общото причастие се предпочита формата командвам / командващ (без 'у'), но в състава на титли като Главнокомандуващ или като термин за висш пост формата с 'у' се среща често по традиция.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:командовать
Заемка чрез руски език (командующий) или образувано от остарялата глаголна форма 'командувам'. Първоизточникът е латинското 'commendare' през френски 'commander' или немски 'kommandieren'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • главнокомандуващ
  • командуващ флота

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.