комбинаторен
[kombinaˈtɔrɛn]
комбинаторен значение:
Какво е комбинаторен? Който се отнася до комбинаториката – раздел от математиката, изучаващ възможните съчетания и пермутации на елементи.
1. (Математика) Който се отнася до комбинаториката – раздел от математиката, изучаващ възможните съчетания и пермутации на елементи.
2. (Логика / Лингвистика) Свързан със способността за съчетаване на елементи в нови цялости.
- Ударение
- комбинато'рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ком-би-на-то-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- комбинаторни
Примери за използване на комбинаторен
(Математика)
- Решението на задачата изискваше сложен комбинаторен анализ.
(Логика / Лингвистика)
- Езикът притежава огромен комбинаторен потенциал за създаване на нови думи.
Синоними на комбинаторен
Как се пише комбинаторен
Грешни изписвания: комбинатурен, кумбинаторен, комбйнаторен, комбинъторен
Пише се с 'о' (комбинаторен), а не с 'у', въпреки възможната аналогия с 'културен' или 'структурен'. Произлиза от 'комбинатор'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:combinare
Чрез френски 'combinatoire' или немски 'kombinatorisch', от латински 'combinare' (съединявам по два).
Употреба
Чести словосъчетания:
- комбинаторен анализ
- комбинаторен метод
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
