Dumite-BG – онлайн речник за българския език

комендант

[komɛnˈdant]

комендант значение:

Какво е комендант? Офицер, който командва гарнизон, крепост или отговаря за реда и дисциплината в определен военен район или пункт.

1. (военно дело) Офицер, който командва гарнизон, крепост или отговаря за реда и дисциплината в определен военен район или пункт.
2. (администрация) Административно лице, което отговаря за реда, настаняването и поддръжката в общежитие, почивна станция или голяма обществена сграда.
Ударение
коменда'нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-мен-дант
Род
мъжки
Мн. число
коменданти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на комендант

(военно дело)
  • Комендантът на крепостта нареди затваряне на портите.
  • Градът беше под управлението на военен комендант по време на обсадата.
(администрация)
  • Студентите се оплакаха на коменданта на общежитието за липсата на топла вода.
  • Трябва да предадеш ключа на коменданта при напускане.

Антоними на комендант

Как се пише комендант

Грешни изписвания: командант, кумендант, комендънт
Думата се пише с 'о' в първата сричка и 'е' във втората (ком-ен-дант), въпреки връзката с думата 'команда'. Това отразява руското и френското произношение при заемането.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:commandant
Заемка от френски 'commandant' (командващ), вероятно преминала през руски (комендант) или немски (Kommandant).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • комендант на гарнизон
  • военен комендант
  • комендант на общежитие
  • комендантски час

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.