компилиране
[kompiˈlirɐnɛ]
компилиране значение:
Какво е компилиране? Процес на преобразуване на програмен код, написан на език от високо ниво, в машинен език, който може да се изпълни от компютъра.
1. (информатика) Процес на преобразуване на програмен код, написан на език от високо ниво, в машинен език, който може да се изпълни от компютъра.
2. (общо) Съставяне на труд (книга, статия) чрез събиране и използване на чужди материали и текстове.
- Ударение
- компилѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ком-пи-ли-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- компилирания
Примери за използване на компилиране
(информатика)
- Грешката възникна по време на компилиране на изходния код.
- Компилирането на ядрото отне повече от час.
(общо)
- Книгата представлява компилиране на известни факти без нов принос.
- Занимава се с компилиране на данни от различни архиви.
Синоними на компилиране
Антоними на компилиране
Как се пише компилиране
Грешни изписвания: компелиране, кумпилиране, компйлиране, компилйране, компилиръне
Думата се пише с м пред п (правило за звучност) и с и в корена.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:compilare
От латински 'compilare' (грабя, събирам), през западноевропейските езици. Означава събиране на материали от различни източници в едно цяло.
Употреба
Чести словосъчетания:
- време за компилиране
- успешно компилиране
- грешка при компилиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
